Яна Букова се фокусира върху крехкостта на всяка даденост, пукнатините в сигурността и предателствата на навика в новата си стихосбирка „Черно хайку“. Това съобщават издателите от „Жанет 45“.

В книгата си авторката разглежда темите за слепите петна на теорията и паническото отстъпление на логиката, терора на тленността и неизчерпаемите илюзионистки способности да заблуждаваме себе си.

„Изследва отново и настоятелно реалността вътре и извън нас, търсейки поетична динамика в сухата информация и метафорична стойност в енциклопедичния факт, черпейки от трагизма на новините и проблясъците на ежедневието“, разказват издателите. Допълват, че книгата разглежда още темите за времето във всичките му превъплъщения – геологично, историческо, биологично – като експеримент, храна и изпитание, красотата на умственото оголване и физическият отпечатък на паметта върху тялото.

„Черно хайку“ се издава на български, гръцки  и английски език – като част от сборното издание „Notes of the Phantom Woman”, Ugly Duckling Presse, NY в превод на Джон О`Кейн и Екатерина Петрова.

Яна Букова е родена в София и е завършила класическа филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Авторка е на книги в различни жанрове - стихосбирките „Дворците на Диоклециан (1995), „Лодка в окото“ (2000) и „Записки на жената призрак“ (2018, 2024), сборниците разкази „К като всичко“ (2006, 2018, 2024) и приказки за възрастни „4 приказки без връщане“ (2016), както и на романа „Пътуване по посока на сянката“ (2009, второ преработено издание 2014).

Живее между София и Атина, където е редактор на списанието за поезия и визуални изкуства „ФРМК“ и има издадени четири стихосбирки. Пише критика и теоретични текстове върху проблеми и аспекти на съвременната поетика. Носителка е на националната награда за поезия „Иван Николов“ през 2019 г. за стихосбирката „Записки на жената призрак“.